аз бродя сам далеч от твойто време
не би могъл да разбереш ни дума моя
ни поглед, трижди да ги преповторя.
Не си създаден да разбираш, а да вярваш
кой ти посочат следваш, гледаш кой ти хвалят.
Така те стискат в гушата да си послушен
че въздух нямаш, стон дори беззвучен.
Не гледай аз какво говоря, пиша.
Какво ти казвам - нещо смислено дали излиза.
Не е за твойта каменна постройка
вдигната сърце кат тупа да не тропа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар