Контрапаралелограм

Контрапаралелограм.

Какво е туй голямо нещо?
Дали се мери то на килограм
или охлажда питане горещо?


- Но как не знаеш, то е ясно,
че не е кръг, нито триъгълник.
Стените му са килнати надясно
и тъй се получава успоредник.

Грешка

Линейка, линейка, извикайте бързо
стоим двама прогизнали под дъжда.
В трагедия волно неволно, немърливо
изпаднахме ние някак в беда.

Долита линейката, спор тука няма,
чак от сръбско ли иде като стрела?
Придържам го, тежко е, но грижливо
продължавам изправен да го държа.

Спира линейката, изпускам го, пада
казвам, мисля, че този човек умря.
Те ме гледат съвсем не прrдирчиво
обръщат и тръгват - какво от това?

Няма ли да го видите!? Жив ли е, мъртъв?
Дали има шанс за този човек?
Щом казваш, че е умрял значи е мъртъв
извикай гробари, нахалник предвзет!

Викам гробари, те идват веднага
бавно приближава катафалката в спек.
Гледат на пътя изпаднали двама,
а носят горките само един ковчег.

Спират до мене, прогизнал говоря,
оглеждат ме колко съм болнав и разбит.
Избират мене, а аз упорито споря,
че дявол го взел, все още съм жив.

Транспортни решения

Когато някой ден линейката не дойде,
таксита няма в този късен час,
теснолинейката на Мък откаже да работи
добре, че имаш колело у вас.

Приятеля ранен ще метнеш предпазливо

без суета, без капка доза суета,

С крака и тяло вързани грижливо -

до болницата има още час, или пък два.

Ще падате, ще ставате по пътя -

последна глътка въздух за един от вас.

Принуден ще смениш посоката на пътя

изпращайки го в сетния му час

Добре, че имаш колело.

Картофен бер

Дадоха ми тема произволна
с надежда да открия някоя спокойна,

но аз по навик, тъй си зная,

проблем съзрях отраз накрая.

Картофи вадя четир дена

и без да казвам, че съм уморена

готова съм отрано да предвидя

че тракторът умишлено не идва.

За мойта фигура се е загрижил

поискал е добре да се раздвижа.

Поискал е картоф да не погледна

да красивея уморена не, а гладна.

Но имам изненада, трактористе,

до края на лехата всичко с пиле,

ориз и малко зелце с мерудия

картофът пак ще стане на яхния.

Щастлив

Щастлив ерген съм. Красив и самодоволен.
И често ме питат защо съм още свободен.
Имам репертоар, който обичам да преповтарям,
когато на любопитни трябва да отговарям.

Не мога да срещна жена достатъчно красива.
Трябва да е умна, но не прекомерно дива.
Да ме слуша и с мен да се съобразява.
Че можем да спорим да не си въобразява.

 
Схващате ми идеята, списъкът продължава
и аз го изричам на глас със наслада.
Че най-обичам в уютният ми свят да надничат
и защо съм щастлив ерген да разпитват.

Де е сега България?, Хелиана Стоичкова

Там, на където си тръгнал няма България
Няма родина, собствен език и няма Българи.
Там има едно глобално село с подбрано стадо
Оцеляло, не отчувано. От кол и въже сбрано.
Там през новите ценности тебе те няма
Децата ти, претопени, корена, също ги няма.
Няма помен от добротата в очите на баба ти
Няма помен от дръзкия взор на дядо ти.
Майка ти и баща ти, затрити, също ги няма.
Не издържаха да преодолеят такава промяна
Не вярваха, че са те гледали с толкова грижа
За да мислиш само за цвета на своята риза.

И всичко това, защото не можеш да отсееш кога те лъжат...

Кой ще бъда, Хелиана Стоичкова

Щурав съм, да, имам много въпроси.
За живота, сърцето, емоции прости
и сложни, които в момента изпитвам.
И не винаги вярно разбирам.

За тебе, за мене, за другите хора,
които познавам. Дали ще мога
да срещна и видя право в лицето
опастност и радост. Това е което

се питам и търся. Да уча и зная
не ми е тъй важно. Къде му е края?
Във дупка дълбока, дали е в небето?
Не е туй тъй важно за детето.

Щурав съм, да, имам много въпроси.
И нито един отговор учебника ми не носи.
Искам да зная за бъдещето, което
ще трябва да погледна право в лицето.

Кой ще бъда?