Как лъжат, Хелиана Стоичкова

Как само ни лъжат, че сме щастливи.

Било грях с родината да сме горделиви,
било глупост земята да си обичаме,
езика древен трябвало да отричаме.

Как само ни лъжат, че сме доволни.
През нови завети с думи отровни,
през образи чужди намо ненужни,
през заповеди, изисквания винаги трудни

Как само ни лъжат, че сме готови
да бъдем някакви други хора нови
модерни, обезличени, съвремени люде.
И най-безпаметните да извадят най-мъдре.

Как само ви лъжем и, че ви вярваме.
Чакаме тихо и най вече се надяваме
ей тъй някой ден светъл, де човек проглежда,
далече от всичко това как света се нарежда.