Слънца, Хелиана Стоичкова

Слънцата гаснат пред очите ми.

Във мъртвите им погледи чета:
"Виждате. Мълчите ли?"
Мълча, отвръщам аз, мълча.

Така ще е със всички нас, аз зная,
каквото и да сторя в този час,
където и тунели да копая
умират те, умирам аз.

Когато някой ден последни думи
аз имам шанс да изрека
ще кажа: Зная, вече зная
така е с всичките слънца.