Грешка

Линейка, линейка, извикайте бързо
стоим двама прогизнали под дъжда.
В трагедия волно неволно, немърливо
изпаднахме ние някак в беда.

Долита линейката, спор тука няма,
чак от сръбско ли иде като стрела?
Придържам го, тежко е, но грижливо
продължавам изправен да го държа.

Спира линейката, изпускам го, пада
казвам, мисля, че този човек умря.
Те ме гледат съвсем не прrдирчиво
обръщат и тръгват - какво от това?

Няма ли да го видите!? Жив ли е, мъртъв?
Дали има шанс за този човек?
Щом казваш, че е умрял значи е мъртъв
извикай гробари, нахалник предвзет!

Викам гробари, те идват веднага
бавно приближава катафалката в спек.
Гледат на пътя изпаднали двама,
а носят горките само един ковчег.

Спират до мене, прогизнал говоря,
оглеждат ме колко съм болнав и разбит.
Избират мене, а аз упорито споря,
че дявол го взел, все още съм жив.