В следобедна дрямка какво се присъни пред моите старчески изморени очи.
Имаше някога мечта неголяма, забравил я бях, а в нея бе ти.
И бяхме щастливи във моите мисли, живот пълен с малки красиви неща.
И без да сме били смели и горделиви объркахме всичко та чак досега.
Сега ми е късно дори да те мисля, изгубил се нейде в чужда съдба.
Моята явно отмина ме тихо и тихо очаквам без теб да умра.
Няма коментари:
Публикуване на коментар