Ловешки романс, Хелиана Стоичкова

Омайна забрава на Ловеч остана.
Горещото лято сетива изненада,
с вкусове нежни - цяла мелодия,
запомних я, кусих я тази хармония.

Под ореха леко полюшваше люлката,
врабчетата весело си взимаха думата
и с шепа смокини съща наслада,
лакома радост в мене настана.

А после притихна за да запомни,
уюта и топлият ветърен повей,
че всяко лято искам да ме посреща
Ловеч в нова тъй приятна среща.