Бащин дом, Хелиана Стоичкова

Татко, виж ме порастнал и силен.

стъпвам уверено, нося твоето име.
С поглед напред, с душа вдъхновата
свързана во веки с дома и земята.

Онзи дом, в който съм се учил да ходя,
в който съм проговорил, изградил воля,
научил съм разкази стари за своя родина,
прогледнал съм широкия свят за да видя.

И там край огнището ти си разказвал
за твойте деди поклон свой изказвал
да помня като теб и да ги споменувам
кога със своите деца някой ден хортувам.

Да зная за своето място в света човешко,
да го браня и аз на свой ред горещо,
за земята, семейството и децата,
за идеята на свободата вечно свята.

И майка край огъня тамо е сядала
и гозби ароматни ни е раздавала
да ни научи на уют, сърце, топлина,
да ни научи през някоя детска игра

как да бъдем честни, достойни люде.
И как с добро душата понечва първе.
Гостоприемни да бъдем, с пряма уста,
чисти отвътре, и с гордо вдигната глава.

Татко, помня моето бащино огнище
кога пътувам, не съм забравил нищо.
Все натам ме дърпа моята лютня -
виж как радостно за него заигра.

Щом прекрача прага огъня ме стопля.
Вмигом почвам тебе да си спомням -
туй са моите лични мънички неща
ала мойта обич цяла в тях се сбра.