Велики поети

Гасне народът сега обезкървен.
Отчаяно припомня поети велики.
И губи надеждата ден подир ден,
не стигат му силите и за молитви.

Битува и трае, предаден, обезсърчен.
Надява се на чудо, успехи предишни.
Престрадал, ограбен и оскърбен
не смее за висота дори и да мисли.

А някога беше закърмен, запленен
да вярва в живота, в идеите висши.
И пламъка силен с кой бе зареден
го водеше, пазеше от пътеките нисши.

Но тлее огнецът, в гърди вкоренен,
да лумне в пожари, отново да свети.
Че този дух древен не е подменен
и живи са в него сите велики поети.