Хора

Денувам, измислям, часовете вървят

и питам  докъде се простира ми взора.

Слушам, гледам другите какво мълвят

и се радвам – все още сме хора.

 

Все още мечтаем, дори кога ни сломят,

че надежда и сила иде винаги втора.

И ни помагат и помагаме всеки път

кога видим, че пред нас стоят хора.

 

Мойте мисли, идеи не ще се възспрат.

Аз виждам в другите гръмотевична воля.

Защото по-силните думи ще се родят

така както се раждат и стойностни хора.