С твоите вулкани, бели мечки и студ.
С твойте заливи, реки, морска хватка
все мечтая за теб, а все съм тук.
Тъй си ми близка, а достатъчно далечна.
В мойте мисли си спасителен бряг.
Ще обичам твойте блата, мрежа речна,
ледници, торф, буен конски впряг.
Гледам на теб като на далечно откритие,
зиморничав и разглезен бих заминал аз пак.
Че тук у дома се стопи всяко приличие
уж е хубаво, пък все да избягам сбирам мерак.
Ех, далечна, но желана моя Камчатка,
на моя свят ти си най-отдалечения кът.
Не искам вече да съм с живота във схватка,
гледам картата, чака ме бая дълъг път.
Готов съм да обърна сърце, моя Камчатка,
и към твоите прелести, като добър другар.
Учен съм да обичам, добър гост те очаква,
порастнах сред красота - щедър природен дар.
И докато те изучавам и залюбвам, скъпа моя,
ще ти разказвам от къде съм дошъл.
И докато черпя от прелестта твоя
ще разбереш у дома да остана дали съм могъл.
У нас всяко кътче е райско, всяка тревичка,
всеки хребет, река, бога земен в рай очертан.
Където и да погледнеш, възхищението изригва
но явно, за жалост, не съм аз тука желан.
Гледам картата, коя е най-отделечената точка.
На моя свят, твоя, нашия общ. Наивен съм, знам.
И все до теб стигам, моя мила Камчатка,
кога търся пристан и кога чувствам срам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар