Късно е, пиле, за равносметки

Малко ми трябваше още да порастна

избързвах, не мислех, не разбирах света.
Герои хвърчащи с мисъл неясна

придумваха, лъгаха на всяка везна.

И в мътните думи все търсех реалност

но нищо не виждах, каква грехота!

Че празни от смисъл те носеха слабост

и слабост добивах и все пустота.

Но знаеш ли, вече съм стар и скептичен.

Под вежда оглеждам и, не, не греша.

Защото ме лъгаха сега съм практичен.

Порастнах изглежда и какво от това?