Немилост

        Мой е дълг и моя немилост

да видя и тази несправедливост.

Моите български сестри и братя

как падат, гинат и хващат гората.

В наште села няма вече надежда.

животните избиват до крак изглежда.

Опасани в лъжи и кухи извинения

рушат стопанства, гинат поселения.

Нахлуват, безчинстват, грозно рушат.

Взимат всичко, убиват най-вече духът

на малцината, които все още се борят

и се трудят повече отколкото говорят.

Това е...

Власт грозна като чумата смъртоносна.

Ни един от вас не е опростен от народа.

С върха на една елегантна писалка

издоихте ни всяка надеждица малка.

Неверници, продажници проклети,
службогонци, душици от ада иззети,

не протягайте длан нивга към нази

вий сте чума, с вас смърт черна гази.

            Мой е дълг и моя гордост

да вярвам във народната мъдрост.

Че тя ще устои, че ще се разбуди

и всичко прогнило ще измете и прокуди.