Вий, вълчо, в тъмен лес попадна.

Стоим с лице един към други двама.
Пристъпваш нервен в хладната тъмница,
че случи се да хванеш си вълчица.

Не се залъгвай, че е плячката голяма
във тази тишина е загубата ти постлана.
Не си домогнал с твоята връвчица
да ме овържеш сякаш съм ти магарица.

Вий, вълчо, вий във горската тъмница.
че надигра те малката вълчица.