Аз вървя по света,
търся пристан и дом на отсрещният бряг в пустощта. Нечий глас ме зове, нечие вярно сърце, да се върна обратно назад. Но лодкаря е строг, гледа с поглед суров, стиска руля с ледни ръце. Чувам глас в мрака тих ми провожда тоз стих да се върна сега ме зове. Отскубни ме с любов. Дай ми шанса ми нов да преплувам обратно при теб. Чувствам твойте сълзи, свята обич гори, че съм имал такъв човек.
Няма коментари:
Публикуване на коментар