За пиявиците и хората

1

Ето ме и мен на прага на отвъдното
всеки ден умира мечтаното несбъднато.

Насмукан съм, полазен от пиявици.

Насита нямат мръсните им навици.

Проникнали са в мен, и все ме смучат.

И взимат всичко, всичко ще получат.

Облякоха се в власт и смачкаха закона

хрантутници, мерзавци, смрад зловонна.

Кръвта ми явно беше много сладка

и те облизваха си паст за всяка капка.

Докато аз линеех жадните им усти

набъбваха във джуки грозни гнусни.

Не ми е свидно за живота непрокопсан

човек родих се, станах роб дамгосан.

Вес ден с пиявиците да денувам

вси нощи справедливост да сънувам.

Но в мойто отчаяние се вижда и надежда

умиращото тяло взе вече да проглежда

на ножа на върха и в цялата му дължина

ще ги изрежа аз дълбоко във плътта си до една.

2

Пита ме някой: Защо ограби напълно човека?

Отговарям директно: Защото мога.

Наивника пита, търси ми сметка.

Защо съм изсмукал човека. Защото мога.

-Вредил ли е, сторил ли ти е нещо?

Да те е обидил горещо?

Откраднал ли ти е?

Напакостил или сбъркал?

А може би от прав път отвърнал?

Може би е бил някоя гадина,

а може би е попаднал в лоша комбина?

Може да е бил нечовечен -

зъл

злобен

и порочен?

Ппита ме някой наивник защо уби човека?

Отговарям директно: Защото мога.

Не разбира, глупака, не си прави сметка.

Убих го, нищо лично, защото мога.

3

Първи път кога докоснеш ръба на отвъдното

хваща те страх, че умираш и веч си на дъното.

Молиш се да прескочиш трапа и се нядяваш

да избегнеш смъртта. Траеш и се уповаваш.

Втори път кога тръгнеш да мреш вече знаеш.

Не е хватката в края, а страданието, кое изживяваш.

Упорит си, мълчаливо приемаш момента.

Послушен лееш кръв, на пиявицата процента. 

Трети път кога тялото ти отказва да живее

ни страх, ни сън, ни мълчание го владее.

Бесен, щом тъй често вървиш да умираш,

дали ще е в болест или битка, сам разбираш,

вече няма значение...